Парите и подсъзнателните вярвания: защо ти е трудно да имаш
Двете емоции, които управляват отношението ни към парите
Ако си наблюдавал/а себе си или другите, когато боравят с пари, ще откриеш, че ни движат две емоции: спокойствие или страх.
Свикнали сме да мислим за парите като за нещо, което създава неприятности - дори само защото ги няма, когато ни потрябват. Но откъде идва това усещане? Какво казваше баба ти за парите? А родителите ти?
- „Събирай бели пари за черни дни.“
- „Откъдето дошло, там отишло.“
- „Трудно се изкарват, лесно се харчат.“
- „Хлябът е малко, хлябът не стига, деца.“
- „Богатите също плачат.“
Усвояваме тези вярвания като деца и те определят качеството ни на живот за години напред. Никой не сяда да ни ги преподава - ние ги поемаме от тона на масата, от свитите вежди на 25-о число, от мълчанието, което пада, когато дойде плик от банката.
Финансовият термостат
Има един въпрос, който задавам често: забелязвал/а ли си, че колкото и да се променя доходът ти, в края на месеца оставаш горе-долу на едно и също място?
Взимаш повишение - и се появява разход. Идва добър месец - и след него два слаби. Продаваш повече - и точно тогава колата се разваля. Изглежда като лош късмет. Всъщност работи термостат.
Подсъзнанието има представа колко пари са „нормални“ за човек като теб. Когато минеш над тази граница, то се разтревожва и включва охлаждането: харчиш, отлагаш фактури, отказваш проект, забравяш да напомниш за плащане, свиваш цената в последния момент. Когато паднеш под нея, включва отоплението: намираш решение, работиш повече, обаждаш се на когото трябва.
Затова хора печелят от лотарията и след три години са там, откъдето са тръгнали. И затова други фалират и се възстановяват. Не се задържа сумата. Задържа се идентичността.
Защо вярванията за парите се „сбъдват“
Тук няма мистика. Вярването ти за парите не привлича космическа енергия - то насочва вниманието, очакванията и поведението ти, а те създават резултата, който после потвърждава вярването.
- вярваш, че „няма да стигне“ - действаш от страх, свиваш се, пропускаш
- резултатът потвърждава страха - и вярването става още по-силно
- така носиш през живота не това, което искаш, а това, което вече вярваш
Виж как изглежда това на практика. Двама специалисти с еднакво образование и еднакъв опит. Единият казва цената си спокойно и мълчи след нея. Другият я казва и веднага добавя: „…но може да се разберем.“ Разликата не е в пазара. Разликата е в едно изречение, научено на шест години.
Това е същият знаменател „това, което искам, не е възможно за мен“ - само че облечен в темата за парите.
Четирите наследени сценария
В практиката виждам едни и същи няколко модела, предавани през поколения почти дословно.
- „Парите развалят човека.“ Тогава подсъзнанието решава простичко: щом парите развалят добрите хора, а аз искам да остана добър човек - по-добре без пари. И ти саботираш успеха, за да не станеш „като тях“.
- „Парите се изкарват само с тежък труд.“ Тогава лесните пари се усещат подозрителни. Отказваш добре платена работа, защото „е прекалено просто“, и се хващаш за най-изтощителния вариант, за да си ги заслужиш.
- „Не е наше да имаме.“ Тогава има таван, който не се обсъжда. Стигаш до него и нещо винаги се обърква - все едно някой изключва тока точно преди края.
- „Когато си успешна, те нарочват.“ Тогава успехът е опасност. Една клиентка го каза точно: „Когато си успешна, ти си под лупа. Изискванията стават по-високи, а миналите ти успехи не се броят.“ Кой би искал такава награда?
Разпознай своя. Обикновено е изречение, което си чувал/а толкова пъти, че вече не го чуваш - просто го живееш.
Парите са обмяна на стойност - затова опират в самооценката
Парите не са нещо, което просто да стискаш - те са средство за обмяна на блага и трябва да се движат. Когато получаваш, изпитваш благодарност. В идеалния случай и когато даваш, искаш да изпитваш благодарност, че подаваш благо нататък по веригата.
Но на теб ти е трудно да си благодарен/на, когато плащаш сметката за тока - има досада, негодувание, усещане, че „портфейлът ми изтънява“. И тук е въпросът: с такова чувство как да си в спокойно, а не в свито отношение към парите? Ако парите са благо, то когато мислиш за тях, целта е да усещаш „благо-дар-ност“, а не страх.
Има и втори пласт, по-неудобен. Щом парите са обмяна на стойност, то всеки път, когато казваш цена, ти всъщност заявяваш: толкова струва това, което давам. И ако някъде вътре живее „аз не съм достатъчна“, ръката трепва. Затова толкова често работата с парите се оказва работа със самооценката - и обратното: когато самооценката се вдигне, цената спира да бъде драма.
Лесно е да се каже, трудно е да се направи - защото чувството идва от вярване, а вярването живее в подсъзнанието. Точно там влиза работата.
Един случай от практиката
Клиентка, чиито данни съм променила: жена на 38, отлична в занаята си, с редовни клиенти и добра репутация. Проблемът: от години не може да вдигне цените си и работи с двама-трима партньори, които ѝ плащат със закъснение. Не отказва. Не настоява. Обяснява го с „ами така се получава“.
Питам я: „Ако престанеш да работиш с тези, които ти плащат след два месеца, какво ще стане?“ Отговорът дойде мигновено: „Няма да има други.“ Не „ще ми е трудно да намеря“. А „няма“.
В регресията се появи сцена от детството ѝ - ситуация, в която семейството ѝ е било в затруднение и тя е чула, че за хора като тях възможностите са малко и трябва да се държиш за това, което имаш. Детето е направило извода: дръж се здраво, защото друго няма. Тридесет години по-късно този извод беше единствената причина да търпи неплащане.
Обърни внимание какво се промени. Не техника за преговори. Не скрипт за вдигане на цени. Промени се едно изречение - от „няма други“ към „светът е по-голям от четирима души“. И от там нататък разговорът за цената стана обикновен разговор.
Защо не можеш да смениш вярванията за парите от днес за утре
Заради свойствата на подсъзнателния ум, който пази познатото и те държи в зоната на комфорт - с цел оцеляване. Подсъзнанието не обича новото и не му се доверява лесно. То вече си е създало навигационна карта от вярванията на миналото ти и, след като си оцелял/а досега, защо да я променя?
Подсъзнанието ти не е ангажирано да те прави щастлив и изобилен. То е ангажирано да оцелееш. Ти обаче искаш повече от оцеляване. Ти искаш промяна.
Затова позитивните твърдения пред огледалото рядко държат дълго. Когато логиката се сблъска с емоцията, емоцията винаги печели. Можеш да си повтаряш „заслужавам изобилие“ колкото искаш - ако тялото се свива при думата „фактура“, тялото ще води.
Три въпроса за самодиагностика
Отдели десет минути и си отговори писмено - с първото, което дойде, без редакция:
- Довърши изречението пет пъти по различен начин: „Парите са…“ Първите две ще бъдат учтиви. Третото и четвъртото ще бъдат истината.
- Какво казваше майка ти за парите? А баща ти? Не какво мислеше - какво казваше, с кои думи, с какъв тон.
- Ако утре доходът ти се удвои, от какво се притесняваш? Отговорът тук е злато. „Ще искат повече от мен“, „приятелите ми ще се променят“, „ще ме гледат под лупа“ - ето го тавана, с цялото му обяснение.
Как се актуализират детските вярвания за парите
Когато навлезеш в състояние на дълбока релаксация, вратите към подсъзнанието се отварят - към архивите, спомените и преживяванията от детството, които са те формирали. Но не спираме дотам.
Със специални подходи, докато си в това състояние, се прави отделяне на гледната точка - дез-идентификация със старите възприятия. Детските впечатления вече се тълкуват от позицията на възрастния в теб:
- това, че родителите ти са имали финансови затруднения, не е абсолютната истина за това какво е възможно за теб днес
- ти живееш в други обстоятелства, с други ресурси и възможности
- остава да актуализираш детинските убеждения и светоглед - и да си повярваш
Тук е важно едно уточнение: не изтриваме миналото и не се преструваме, че е било различно. Миналото не е присъда - то е ресурс. То ти е показало много точно какъв не искаш да бъдеш и какво не искаш да предадеш нататък.
Какво се случва след сесията
Подсъзнателният ум учи чрез повторение. Затова след сесията получаваш запис за препрограмиране, скроен по твоите думи, за твоята конкретна ситуация, който слушаш всеки ден.
Постепенно усещаш как се чувстваш по новому - по-свободен, по-уверен. Хем си ти самият/самата, хем не съвсем същият/същата. Новата идентичност вече носи други вярвания - и създава нови опитности на спокойно, изобилно отношение към парите като ресурс в кръговрат.
Промяната се вижда в дребните неща: казваш цената и мълчиш след нея; напомняш за просрочено плащане, без да се извиняваш; поглеждаш банковото извлечение, без стомахът да се свие. Това не е магия. Това е термостат, настроен наново.
Полезни ресурси за работа с вярванията за парите
- „Не съм достатъчна“: трите коренни рани, които всеки носи
- Хомеостазата: защо промяната се усеща невъзможна
А за още мотивация ме последвай във Facebook.
P.S. Актуално> Ако искаш да стигнеш до наследените вярвания за парите и да ги актуализираш, виж курса „Психиката Отвътре“.
БЕЗПЛАТЕН ВИЗУАЛЕН НАРЪЧНИК
3 стъпки към по-добър контакт с Вътрешното Дете
Какво всъщност наричаме „Вътрешно Дете“ - и защо тази част от нас продължава да влияе на реакциите, отношенията и изборите ни като възрастни?
В този кратък наръчник ще ти покажа 3 основни стъпки за вътрешна работа, илюстрирани със снимки от реалната ми работа със студенти по метода МЕРР.
- ✓ Как да създадеш вътрешно усещане за безопасност
- ✓ Как да се срещнеш с Вътрешното Дете с присъствие, а не с цел да го „поправяш“
- ✓ Как да започнеш процеса на приемане и интеграция
Кратък първи поглед към една много по-дълбока работа със себе си.
Получи наръчника по имейл
