Мога ли сам да обуча себе си да мисля различно? Как да освободя ума си от наложените ограничителни вярвания?
Много просто. Какво искаше най-много да чуеш от своите родители като дете? Влез в ролята на най-добрия родител, учител, наставник и покровител на себе си и си кажи: "Ти, моето момиче/момче, можеш това. Ти можеш. Щастлива съм да те имам. Гордея се с теб."
Всяко програмиране на ума започва и завършва с теб. Ако си отворена за дадено внушение и го приемеш, тогава то става част от твоята идентичност. Всяка хипноза е автохипноза.
Всяка дума, която казваш и в която вярваш, е отправна точка в плана, който твоят ум привежда в изпълнение. Ти си архитектът на проекта. Твоят ум е изпълнителят.
Тогава нямаше кой да ти каже, че си значима и любима? Е, днес имаш своето старшинство. Имаш себе си. Кажи си го на пълен глас. Кажи си го със страст и вяра. Повтаряй си го всеки път пред огледалото, наум и на глас. Това съм аз.
Аз съм значима, на себе си любима. Аз съм. Точка. Това е достатъчно. Аз съм достатъчна. Аз заслужавам своето уважение и одобрение.
Всяко убеждение е грешно до доказване на обратното. Дуалност. Живеем в бинарен свят. Две страни на медала. Нищо не е добро или лошо. Нашето мислене го прави такова.
Може би в семейството, в което си се родила, са очаквали момче, а ти си се родила момиче. Или обратното. Може би твоите родители не успяха да ти покажат и да ти кажат: "Ти си ни важна, ти си ценна, ти си ни божи дар." Ти си третата, най-малката сестра, но ни носиш не по-малко радост. Защо ни е да имаме момче, когато си имаме теб? Ти си наша гордост. Имаш своите таланти, имаш своите достойнства. Ние те обичаме.
Хипнозата по своята същност е процес, при който от източник на авторитет към теб се отправя твърдение. Когато се съгласиш, когато твоят ум го приеме, то става програма, по която твоят ум създава теб и твоите преживявания. Най-напред ти създаваш вярвания, после тези вярвания създават теб. Стани своя първи авторитет. Ангажирай се активно да си подаваш твърдения, внушения, които са вдъхновения.
Казах, че е просто. Програмирането на ума наистина не е сложно да бъде направено, защото невронауката днес доказа: умът е гъвкав като пластелин. Невронните клетки подлежат на обновяване. Не е сложно, но може би не ти е лесно в началото. Не се отказвай, просто продължи. Умът учи чрез повторението. Повторението е майка на умението.
Защо не е лесно ли? Заради силата на инерцията. Умът винаги се връща към познатото. Веднъж създадени, невронните връзки не могат да бъдат заличени. И с всяко повторение те се "калцират" още повече. И ако 20-30 години си утвърждавала поведение, което днес променяш, дай си поне 20-30 дни, за да изградиш новия навик. Не се отказвай. Единственият начин да не успеем в каквото и да било е да се откажем да бъдем последователни в неговото прилагане. И всъщност, ако си кажеш: "За мен ще е лесно", така и ще бъде. Повярвай и ще ти бъде дадено.
Добре, не ти казваха "браво" толкова често, колкото ти се искаше, или изобщо не ти го казваха, когато беше малка. Но колко години още ще очакваш да го чуеш отвън?
Търсиш приятели, партньори, колеги с надеждата, че някой от тях ще запълни тази дупка, така ли? Никой не може да изпълни тази задача по-добре от теб. Защото ти си със себе си 24/7, както никой друг не може да бъде. Другите хора са спътници, гости в живота. Някои остават с теб по-дълго, други си отиват по-рано. Но ти си най-важният герой в твоя филм. Поеми главната роля.
Не можем да избираме родителите си, но можем да избираме себе си. Всеки ден. Не е ли това прекрасна възможност? Използвай я. Започни: "Аз съм умна. Аз съм пробивна. Имам феноменални способности. Обичам се, прегръщам се, държа се. Харесвам се."
Моите непокрити емоционални нужди от детството сега могат и трябва да бъдат покрити единствено и най-напред от мен. Това е признак за порастване в емоционално отношение. Също както днес сама си връзвам връзките на обувките. Сама се храня и обличам. Вече съм голяма, нямам нужда ни от тате, ни от мама. Обичам своите родители както и преди, но вече нямам нужда от тях. Сега те имат нужда от мен.
Не чакай да ти дойде музата. Залавяй се за повторение. Дори да не ти звучи автентично. Поведи ума си в желаната посока. Иначе, оставен на автоматизма, умът ти ще продължава да те води по старите невронни пътеки и ти ще наричаш това съдба.
БЕЗПЛАТЕН ВИЗУАЛЕН НАРЪЧНИК
3 стъпки към по-добър контакт с Вътрешното Дете
Какво всъщност наричаме „Вътрешно Дете“ - и защо тази част от нас продължава да влияе на реакциите, отношенията и изборите ни като възрастни?
В този кратък наръчник ще ти покажа 3 основни стъпки за вътрешна работа, илюстрирани със снимки от реалната ми работа със студенти по метода МЕРР.
- ✓ Как да създадеш вътрешно усещане за безопасност
- ✓ Как да се срещнеш с Вътрешното Дете с присъствие, а не с цел да го „поправяш“
- ✓ Как да започнеш процеса на приемане и интеграция
Кратък първи поглед към една много по-дълбока работа със себе си.
Получи наръчника по имейл